2 дек. 2018 г., 11:55  

Приказки за нас - Нима

665 5 13

Нощта е черна като скръб.

Нима ѝ предстои да се разкаже?

Загледаш ли се в облия ѝ гръб,

светът могъл би да те смаже.

 

Ела, това е само някаква си нощ.

Не ѝ показвай своите копнежи.

Компромисът ще им извади нож,

успее ли сред мрака да ги забележи.

 

Знам, някъде, затворило очи

сърцето ти преглъща своя залък,

опитвайки солта да премълчи,

а изгревът е сладък, но е още малък.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...