Нощта е черна като скръб.
Нима ѝ предстои да се разкаже?
Загледаш ли се в облия ѝ гръб,
светът могъл би да те смаже.
Ела, това е само някаква си нощ.
Не ѝ показвай своите копнежи.
Компромисът ще им извади нож,
успее ли сред мрака да ги забележи.
Знам, някъде, затворило очи
сърцето ти преглъща своя залък,
опитвайки солта да премълчи,
а изгревът е сладък, но е още малък.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.