Нощта е черна като скръб.
Нима ѝ предстои да се разкаже?
Загледаш ли се в облия ѝ гръб,
светът могъл би да те смаже.
Ела, това е само някаква си нощ.
Не ѝ показвай своите копнежи.
Компромисът ще им извади нож,
успее ли сред мрака да ги забележи.
Знам, някъде, затворило очи
сърцето ти преглъща своя залък,
опитвайки солта да премълчи,
а изгревът е сладък, но е още малък.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
