2.12.2018 г., 11:55  

Приказки за нас - Нима

672 5 13

Нощта е черна като скръб.

Нима ѝ предстои да се разкаже?

Загледаш ли се в облия ѝ гръб,

светът могъл би да те смаже.

 

Ела, това е само някаква си нощ.

Не ѝ показвай своите копнежи.

Компромисът ще им извади нож,

успее ли сред мрака да ги забележи.

 

Знам, някъде, затворило очи

сърцето ти преглъща своя залък,

опитвайки солта да премълчи,

а изгревът е сладък, но е още малък.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...