2.12.2018 г., 11:55  

Приказки за нас - Нима

670 5 13

Нощта е черна като скръб.

Нима ѝ предстои да се разкаже?

Загледаш ли се в облия ѝ гръб,

светът могъл би да те смаже.

 

Ела, това е само някаква си нощ.

Не ѝ показвай своите копнежи.

Компромисът ще им извади нож,

успее ли сред мрака да ги забележи.

 

Знам, някъде, затворило очи

сърцето ти преглъща своя залък,

опитвайки солта да премълчи,

а изгревът е сладък, но е още малък.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...