2.12.2018 г., 11:55  

Приказки за нас - Нима

671 5 13

Нощта е черна като скръб.

Нима ѝ предстои да се разкаже?

Загледаш ли се в облия ѝ гръб,

светът могъл би да те смаже.

 

Ела, това е само някаква си нощ.

Не ѝ показвай своите копнежи.

Компромисът ще им извади нож,

успее ли сред мрака да ги забележи.

 

Знам, някъде, затворило очи

сърцето ти преглъща своя залък,

опитвайки солта да премълчи,

а изгревът е сладък, но е още малък.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...