22 dic 2007, 19:54

Приказна хармония

  Poesía
680 0 5

В навечерието на свята нощ,

когато природата е цялата във бяло,

погълна ме магията на зимния разкош,

на приказката вечна, отдавна остаряла.

Аромат на кандило във въздуха се носи,

а пламъчето топли малката ни стая.

От иконата усмихват ми с ангелчета боси,

а вятърът мелодична песничка запял е.

Студът изрисувал е стъклата тъй изкусно

и редил е ледени кристалчета във формички красиви.

Пожелах си нещо и желанието си пуснах

да лети към висините със снежинките игриви.

И за миг затварям си очите

и сърцето с трепет ми напомня,

че цялото богатство на света да ми дадете,

за нищо не разменям таз приказна хармония...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Някоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...