22 dic 2007, 19:54

Приказна хармония

  Poesía
682 0 5

В навечерието на свята нощ,

когато природата е цялата във бяло,

погълна ме магията на зимния разкош,

на приказката вечна, отдавна остаряла.

Аромат на кандило във въздуха се носи,

а пламъчето топли малката ни стая.

От иконата усмихват ми с ангелчета боси,

а вятърът мелодична песничка запял е.

Студът изрисувал е стъклата тъй изкусно

и редил е ледени кристалчета във формички красиви.

Пожелах си нещо и желанието си пуснах

да лети към висините със снежинките игриви.

И за миг затварям си очите

и сърцето с трепет ми напомня,

че цялото богатство на света да ми дадете,

за нищо не разменям таз приказна хармония...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Някоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...