Приказна хармония
В навечерието на свята нощ,
когато природата е цялата във бяло,
погълна ме магията на зимния разкош,
на приказката вечна, отдавна остаряла.
Аромат на кандило във въздуха се носи,
а пламъчето топли малката ни стая.
От иконата усмихват ми с ангелчета боси,
а вятърът мелодична песничка запял е.
Студът изрисувал е стъклата тъй изкусно
и редил е ледени кристалчета във формички красиви.
Пожелах си нещо и желанието си пуснах
да лети към висините със снежинките игриви.
И за миг затварям си очите
и сърцето с трепет ми напомня,
че цялото богатство на света да ми дадете,
за нищо не разменям таз приказна хармония...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Някоя Всички права запазени
