Приказна хармония
В навечерието на свята нощ,
когато природата е цялата във бяло,
погълна ме магията на зимния разкош,
на приказката вечна, отдавна остаряла.
Аромат на кандило във въздуха се носи,
а пламъчето топли малката ни стая.
От иконата усмихват ми с ангелчета боси,
а вятърът мелодична песничка запял е.
Студът изрисувал е стъклата тъй изкусно
и редил е ледени кристалчета във формички красиви.
Пожелах си нещо и желанието си пуснах
да лети към висините със снежинките игриви.
И за миг затварям си очите
и сърцето с трепет ми напомня,
че цялото богатство на света да ми дадете,
за нищо не разменям таз приказна хармония...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Някоя Все права защищены
