Dec 22, 2007, 7:54 PM

Приказна хармония

  Poetry
679 0 5

В навечерието на свята нощ,

когато природата е цялата във бяло,

погълна ме магията на зимния разкош,

на приказката вечна, отдавна остаряла.

Аромат на кандило във въздуха се носи,

а пламъчето топли малката ни стая.

От иконата усмихват ми с ангелчета боси,

а вятърът мелодична песничка запял е.

Студът изрисувал е стъклата тъй изкусно

и редил е ледени кристалчета във формички красиви.

Пожелах си нещо и желанието си пуснах

да лети към висините със снежинките игриви.

И за миг затварям си очите

и сърцето с трепет ми напомня,

че цялото богатство на света да ми дадете,

за нищо не разменям таз приказна хармония...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Някоя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...