Зазидах си очите във мълчания
и клетвено устата си заших.
В копривите, поливани с ридания,
изстрадах и последния жених.
Отлитнаха ми лебедите диви,
най-светлите ми сънища отнеха,
в които имах бъдеща красиви.
И бряг на пътя имах за утеха!
Нахлузих си галошите за щастие
и тръгнах по неведоми пътеки
да взема аз от святото причастие
и да потърся във човек Човека. ...