goredoly (Миглена Цветкова)
407 2913
16 июн. 2009 г., 23:57

Приказници 

  Поэзия
557 0 6

Зазидах си очите във мълчания

и клетвено устата си заших.

В копривите, поливани с ридания,

изстрадах и последния жених.

 

Отлитнаха ми лебедите диви,

най-светлите ми сънища отнеха,

в които имах бъдеща красиви.

И бряг на пътя имах за утеха!

 

Нахлузих си галошите за щастие

и тръгнах по неведоми пътеки

да взема аз от святото причастие

и да потърся във човек Човека.

 

Запалих клечка - може би последна -

с последната надежда да се стопля.

И може би най-после да прогледна

облечена в най-бялата си рокля.

 

Подадох се на вятъра с доверие -

без глас, очите си продала.

Можах да сбъдна някакво поверие

и да пребъда в морска пяна...

© Миглена Цветкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??