Приказници
Зазидах си очите във мълчания
и клетвено устата си заших.
В копривите, поливани с ридания,
изстрадах и последния жених.
Отлитнаха ми лебедите диви,
най-светлите ми сънища отнеха,
в които имах бъдеща красиви.
И бряг на пътя имах за утеха!
Нахлузих си галошите за щастие
и тръгнах по неведоми пътеки
да взема аз от святото причастие
и да потърся във човек Човека.
Запалих клечка - може би последна -
с последната надежда да се стопля.
И може би най-после да прогледна
облечена в най-бялата си рокля.
Подадох се на вятъра с доверие -
без глас, очите си продала.
Можах да сбъдна някакво поверие
и да пребъда в морска пяна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
