11 abr 2025, 13:15  

Приключение

352 3 6

Нарисувах си съдба.

Ей тъй, както си висях

някъде в мъглявината

Андромеда.

Спомням си какъв 

преди аз бях.

И как ззалезите гледах.

Сега реших да бъда 

смотаняк,

дори нещастен,

че и беден.

Да страдам безутешно,

пак, и пак..

В прокоба черногледа.

Май ще изкупувам

грехове,

що натрупах преди

сто живота.

Но нали под синьото

небе,

не е безбрежна пустота?

И там, в зеленото поле,

ме чака още любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Делчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чета коментарите ви, хора( бих искал да кажа приятели, и се замислих откъде е корена на тази дума)..и виждам, колкото и да звучи клиширано, че вече сме в един кръг. Не ви познавам лично, но ..това сякаш няма значение, защото тук, май ..разголваме душите си. А това няма начин да няма някакво значение! Благодаря за коментарите! Поздрав с най-българската песен.
    https://youtu.be/Wbo0RNIc7NU?si=izUvUGV81acgZ3Pw
  • Любовта – най-красивото чувство, което се дава на човека! Без нея животът е сив, скучен, делничен! Да би могло да я ценим, когато я има! Дали осъзнаваме, този дар Божи? Благодаря за споделеното, Живко! И за размислите които породи стихът ти! Поздравления!
  • Еххх,тази любов! Много, много хубаво!
  • Лично, аз се себе си и за своите грехове, предпочитам да имам възможност да ги изкупя и то колкото се може по-бързо, колкото и да боли от изкуплението. Отколкото да изживея целият си живот в ада и да не ми остане възможност да му се порадвам. Трябва да сме благодарни, ако ни се даде да можем, да поправим грешките си докато сме още на земята - този избор не се дава на всеки. Повярвай ми. Отгоре са те погледнали с едното око, защото са видели, че ти вече ги осъзнаваш .... Оттам-нататък, ти трябва да Му отвориш и другото, та да спре да те преценява. Поздрав, Живко!
  • Не, не е пустота, Живко!
    ТЯ те очаква!🙂

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...