Нарисувах си съдба.
Ей тъй, както си висях
някъде в мъглявината
Андромеда.
Спомням си какъв
преди аз бях.
И как ззалезите гледах.
Сега реших да бъда
смотаняк,
дори нещастен,
че и беден.
Да страдам безутешно, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация