Приключение
Нарисувах си съдба.
Ей тъй, както си висях
някъде в мъглявината
Андромеда.
Спомням си какъв
преди аз бях.
И как ззалезите гледах.
Сега реших да бъда
смотаняк,
дори нещастен,
че и беден.
Да страдам безутешно,
пак, и пак..
В прокоба черногледа.
Май ще изкупувам
грехове,
що натрупах преди
сто живота.
Но нали под синьото
небе,
не е безбрежна пустота?
И там, в зеленото поле,
ме чака още любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живко Делчев Всички права запазени
Поздрав, Живко!
