11 апр. 2025 г., 13:15  

Приключение

358 3 6

Нарисувах си съдба.

Ей тъй, както си висях

някъде в мъглявината

Андромеда.

Спомням си какъв 

преди аз бях.

И как ззалезите гледах.

Сега реших да бъда 

смотаняк,

дори нещастен,

че и беден.

Да страдам безутешно,

пак, и пак..

В прокоба черногледа.

Май ще изкупувам

грехове,

що натрупах преди

сто живота.

Но нали под синьото

небе,

не е безбрежна пустота?

И там, в зеленото поле,

ме чака още любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живко Делчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чета коментарите ви, хора( бих искал да кажа приятели, и се замислих откъде е корена на тази дума)..и виждам, колкото и да звучи клиширано, че вече сме в един кръг. Не ви познавам лично, но ..това сякаш няма значение, защото тук, май ..разголваме душите си. А това няма начин да няма някакво значение! Благодаря за коментарите! Поздрав с най-българската песен.
    https://youtu.be/Wbo0RNIc7NU?si=izUvUGV81acgZ3Pw
  • Любовта – най-красивото чувство, което се дава на човека! Без нея животът е сив, скучен, делничен! Да би могло да я ценим, когато я има! Дали осъзнаваме, този дар Божи? Благодаря за споделеното, Живко! И за размислите които породи стихът ти! Поздравления!
  • Еххх,тази любов! Много, много хубаво!
  • Лично, аз се себе си и за своите грехове, предпочитам да имам възможност да ги изкупя и то колкото се може по-бързо, колкото и да боли от изкуплението. Отколкото да изживея целият си живот в ада и да не ми остане възможност да му се порадвам. Трябва да сме благодарни, ако ни се даде да можем, да поправим грешките си докато сме още на земята - този избор не се дава на всеки. Повярвай ми. Отгоре са те погледнали с едното око, защото са видели, че ти вече ги осъзнаваш .... Оттам-нататък, ти трябва да Му отвориш и другото, та да спре да те преценява. Поздрав, Живко!
  • Не, не е пустота, Живко!
    ТЯ те очаква!🙂

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...