Apr 11, 2025, 1:15 PM  

Приключение

374 3 6

Нарисувах си съдба.

Ей тъй, както си висях

някъде в мъглявината

Андромеда.

Спомням си какъв 

преди аз бях.

И как ззалезите гледах.

Сега реших да бъда 

смотаняк,

дори нещастен,

че и беден.

Да страдам безутешно,

пак, и пак..

В прокоба черногледа.

Май ще изкупувам

грехове,

що натрупах преди

сто живота.

Но нали под синьото

небе,

не е безбрежна пустота?

И там, в зеленото поле,

ме чака още любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко Делчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чета коментарите ви, хора( бих искал да кажа приятели, и се замислих откъде е корена на тази дума)..и виждам, колкото и да звучи клиширано, че вече сме в един кръг. Не ви познавам лично, но ..това сякаш няма значение, защото тук, май ..разголваме душите си. А това няма начин да няма някакво значение! Благодаря за коментарите! Поздрав с най-българската песен.
    https://youtu.be/Wbo0RNIc7NU?si=izUvUGV81acgZ3Pw
  • Любовта – най-красивото чувство, което се дава на човека! Без нея животът е сив, скучен, делничен! Да би могло да я ценим, когато я има! Дали осъзнаваме, този дар Божи? Благодаря за споделеното, Живко! И за размислите които породи стихът ти! Поздравления!
  • Еххх,тази любов! Много, много хубаво!
  • Не, не е пустота, Живко!
    ТЯ те очаква!🙂
  • Вярвам, Живко, приключението ще те отведе, все пак, при любовта ... Успех!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...