yossifova (Весела ЙОСИФОВА) yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
8 585
9 sept 2011, 23:42

Приливи

  Poesía
1.5K 0 17

Когато нощем, от морето,

задуха топъл, нежен бриз

и по небето, до безкрая,

се ширне звездният керван,

 

отварям портите на Рая,

да минат хергелетата слова,

а някъде съвсем накрая,

наместо точка, изгрей луна,

 

започвам бурно да рисувам

най-обикновените неща,

които правят от живота

разпенен, мощен океан.

 

И съм така щастлива,

унесена във своя свят,

че всяка дума се разлива

и влива тихо в нечий блян.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0