Приливи

9 sept 2011, 23:42

Poesía

1427 0 17

Когато нощем, от морето,
задуха топъл, нежен бриз
и по небето, до безкрая,
се ширне звездният керван,
отварям портите на Рая,
да минат хергелетата слова,
а някъде съвсем накрая,
наместо точка, изгрей луна,
започвам бурно да рисувам
най-обикновените неща,
които правят от живота
разпенен, мощен океан. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Приливи

Искате да прочетете повече?

Propuestas