Приливи
1.5K
0
17
Когато нощем, от морето,
задуха топъл, нежен бриз
и по небето, до безкрая,
се ширне звездният керван,
отварям портите на Рая,
да минат хергелетата слова,
а някъде съвсем накрая,
наместо точка, изгрей луна,
започвам бурно да рисувам
най-обикновените неща,
които правят от живота
разпенен, мощен океан.
И съм така щастлива,
унесена във своя свят,
че всяка дума се разлива
и влива тихо в нечий блян.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
Благодаря ви!
