9 сент. 2011 г., 23:42

Приливи 

  Поэзия
1341 0 17

Когато нощем, от морето,

задуха топъл, нежен бриз

и по небето, до безкрая,

се ширне звездният керван,

 

отварям портите на Рая,

да минат хергелетата слова,

а някъде съвсем накрая,

наместо точка, изгрей луна,

 

започвам бурно да рисувам

най-обикновените неща,

които правят от живота

разпенен, мощен океан.

 

И съм така щастлива,

унесена във своя свят,

че всяка дума се разлива

и влива тихо в нечий блян.

 

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??