Прилуняване
Прилуняване
Открехвам вратата на изтръпнали спомени.
Небрежно прехвърлям годините...
Не искам отново въздишки отронени.
Не искам и чувствата. (Милите?!)
Към утре поглеждам и знам,
че тяхната мрежа не стига до мен...
Със силен заряд - дързък плам -
казвам "да" на новия ден.
Към прилуняване се стремя,
щом звездите ми сочат пътека.
Отваря широко двери светът
и ми предлага за дом небето.
Тогава се чувствам защитена
от интригите на земята.
Към щастие съм устремена,
пък кой каквото иска да смята.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Петрова Todos los derechos reservados
