Прилуняване
Открехвам вратата на изтръпнали спомени.
Небрежно прехвърлям годините...
Не искам отново въздишки отронени.
Не искам и чувствата. (Милите?!)
Към утре поглеждам и знам,
че тяхната мрежа не стига до мен...
Със силен заряд - дързък плам -
казвам "да" на новия ден.
Към прилуняване се стремя,
щом звездите ми сочат пътека.
Отваря широко двери светът ...