pavli (Павлина Петрова) pavli (Павлина Петрова)
19 512
16 feb 2008, 17:26

Прилуняване

1.1K 0 22

 

                   Прилуняване

 

 

     Открехвам вратата на изтръпнали спомени.

     Небрежно прехвърлям годините...

     Не искам отново въздишки отронени.

     Не искам и чувствата. (Милите?!)

 

     Към утре поглеждам и знам,

     че тяхната мрежа не стига до мен...

     Със силен заряд - дързък плам -

     казвам "да" на новия ден.

 

     Към прилуняване се стремя,

     щом звездите ми сочат пътека.

     Отваря широко двери светът

     и ми предлага за дом небето.

 

     Тогава се чувствам защитена

     от интригите на земята.

     Към щастие съм устремена,

     пък кой каквото иска да смята.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
    pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
    Тогава се чувствам защитена

    от интригите на земята.

    Към щастие съм устремена,

    пък кой каквото иска да смята.

    ...

    Събрала си цялата земна мъдрост, адаш!*
    Затова можеш да летиш!
  • тюркоаз (Мариола Томова)
    тюркоаз (Мариола Томова)
    И от мен поздравления!!!
  • Индиана (Криси)
    Индиана (Криси)
    Красиво "прилуняване"...красив дом си намерила, Павли!!! Богатството на душата се отразява в красиви стихове, благодаря за прекрасното усещане, което остави у мен!!! С обич!!!
  • Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    " Към щастие съм устремена,

    пък кой каквото иска да смята."
    Достигай го винаги!
    А кой каквото иска да смята!
    Поздрав!


  • Anita765 (Ани Монева)
    Anita765 (Ани Монева)
    Харесах "прилуняването ти", мъдро както винаги.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0