Feb 16, 2008, 5:26 PM

Прилуняване

1.1K 0 22

 

                   Прилуняване

 

 

     Открехвам вратата на изтръпнали спомени.

     Небрежно прехвърлям годините...

     Не искам отново въздишки отронени.

     Не искам и чувствата. (Милите?!)

 

     Към утре поглеждам и знам,

     че тяхната мрежа не стига до мен...

     Със силен заряд - дързък плам -

     казвам "да" на новия ден.

 

     Към прилуняване се стремя,

     щом звездите ми сочат пътека.

     Отваря широко двери светът

     и ми предлага за дом небето.

 

     Тогава се чувствам защитена

     от интригите на земята.

     Към щастие съм устремена,

     пък кой каквото иска да смята.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тогава се чувствам защитена

    от интригите на земята.

    Към щастие съм устремена,

    пък кой каквото иска да смята.

    ...

    Събрала си цялата земна мъдрост, адаш!*
    Затова можеш да летиш!
  • И от мен поздравления!!!
  • Красиво "прилуняване"...красив дом си намерила, Павли!!! Богатството на душата се отразява в красиви стихове, благодаря за прекрасното усещане, което остави у мен!!! С обич!!!
  • " Към щастие съм устремена,

    пък кой каквото иска да смята."
    Достигай го винаги!
    А кой каквото иска да смята!
    Поздрав!


  • Харесах "прилуняването ти", мъдро както винаги.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...