Прилуняване

Поэзия » Философская

1.1K 0 22

Прилуняване

Открехвам вратата на изтръпнали спомени.

Небрежно прехвърлям годините...

Не искам отново въздишки отронени.

Не искам и чувствата. (Милите?!)

Към утре поглеждам и знам,

че тяхната мрежа не стига до мен...

Със силен заряд - дързък плам -

казвам "да" на новия ден.

Към прилуняване се стремя,

щом звездите ми сочат пътека.

Отваря широко двери светът

и ми предлага за дом небето.

Тогава се чувствам защитена

от интригите на земята.

Към щастие съм устремена,

пък кой каквото иска да смята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

Тогава се чувствам защитена

от интригите на земята.

Към щастие съм устремена,

пък кой каквото иска да смята.

...

Събрала си цялата земна мъдрост, адаш!*
Затова можеш да летиш!

2008-02-17T21:16:41+02:00
тюркоаз (Мариола Томова)

И от мен поздравления!!!

2008-02-17T21:08:13+02:00
Индиана (Криси)

Красиво "прилуняване"...красив дом си намерила, Павли!!! Богатството на душата се отразява в красиви стихове, благодаря за прекрасното усещане, което остави у мен!!! С обич!!!

2008-02-17T20:52:05+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

" Към щастие съм устремена,

пък кой каквото иска да смята."
Достигай го винаги!
А кой каквото иска да смята!
Поздрав!

2008-02-17T20:51:49+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Харесах "прилуняването ти", мъдро както винаги.

2008-02-17T17:39:18+02:00