16.02.2008 г., 17:26

Прилуняване

1.1K 0 22

 

                   Прилуняване

 

 

     Открехвам вратата на изтръпнали спомени.

     Небрежно прехвърлям годините...

     Не искам отново въздишки отронени.

     Не искам и чувствата. (Милите?!)

 

     Към утре поглеждам и знам,

     че тяхната мрежа не стига до мен...

     Със силен заряд - дързък плам -

     казвам "да" на новия ден.

 

     Към прилуняване се стремя,

     щом звездите ми сочат пътека.

     Отваря широко двери светът

     и ми предлага за дом небето.

 

     Тогава се чувствам защитена

     от интригите на земята.

     Към щастие съм устремена,

     пък кой каквото иска да смята.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тогава се чувствам защитена

    от интригите на земята.

    Към щастие съм устремена,

    пък кой каквото иска да смята.

    ...

    Събрала си цялата земна мъдрост, адаш!*
    Затова можеш да летиш!
  • И от мен поздравления!!!
  • Красиво "прилуняване"...красив дом си намерила, Павли!!! Богатството на душата се отразява в красиви стихове, благодаря за прекрасното усещане, което остави у мен!!! С обич!!!
  • " Към щастие съм устремена,

    пък кой каквото иска да смята."
    Достигай го винаги!
    А кой каквото иска да смята!
    Поздрав!


  • Харесах "прилуняването ти", мъдро както винаги.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...