Прилуняване
Прилуняване
Открехвам вратата на изтръпнали спомени.
Небрежно прехвърлям годините...
Не искам отново въздишки отронени.
Не искам и чувствата. (Милите?!)
Към утре поглеждам и знам,
че тяхната мрежа не стига до мен...
Със силен заряд - дързък плам -
казвам "да" на новия ден.
Към прилуняване се стремя,
щом звездите ми сочат пътека.
Отваря широко двери светът
и ми предлага за дом небето.
Тогава се чувствам защитена
от интригите на земята.
Към щастие съм устремена,
пък кой каквото иска да смята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Петрова Всички права запазени
