14 ago 2021, 11:20

Primula veris

699 1 1

Оставяш под прозореца

на дръзката си младост

смирено да се перчи

стрък от похотлив Верис-със жълт калпак,

почти неразпознаваем,

люлеещ се

от морски бриз.

 

И тихо е в душата

на софиста,

отдолу, до Вериса

се поклаща мъдростта

от платонските съчинения

нима не знаеш,

без критика ще съществува ли света?

 

А мъдростта краде на Вериса калпака,

тя стига до прозореца и висва там,

като пуловер с кръпки,

правени от непозната

разтегнат,

стар

и побелял.

 

И нейде изведнъж се чува трясък,

ти видиш ли било е от отсрещния балкон-жена в разцвет на буйна младост

простира нов, излъскан панталон,

по него няма кръпки,

нито топли

жената пък се учи как да води спор.

 

Балкона се мени,

мазилката ехтящо пада по листата

и мъничък човек върви,

извръща към прозореца главата,

една жена стои,

намъкнала върху си някакъв пуловер

какъв-не си ли личи

от кръпки е загубил в себе си лъскавината.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Синьо момиче Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...