Оставяш под прозореца
на дръзката си младост
смирено да се перчи
стрък от похотлив Верис-със жълт калпак,
почти неразпознаваем,
люлеещ се
от морски бриз.
И тихо е в душата
на софиста,
отдолу, до Вериса
се поклаща мъдростта
от платонските съчинения ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up