3 nov 2023, 10:38

Принадлежност

  Poesía
432 0 0

Гласове фучат край мен,

като забързани автомобили,

натрапват своя си рефрен

да вярвам в конските им сили.

 

Да чувам шумния им глас

и да забравя за небето.

Да не мечтая нито час

със трепетите на детето.

 

От натежалия им шум,

Словата Твои ме спасяват.

Думите Ти за душата са парфюм.

Душата, думите Ти напояват.

 

Говорят за велик народ,

наречен с Божието име.

Народ със истински живот,

той силен е, непобедим е.

 

Евреи и езичници събрал,

чрез жертвата на възкресения Христос.

Гласът им чист като кристал

е плод в небесния поднос.

 

Част съм аз от Божия народ,

красотата му принадлежи ми.

Каква е тайната и скрития му код –

вярата във Исус Непобедимия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...