Nov 3, 2023, 10:38 AM

Принадлежност

  Poetry
430 0 0

Гласове фучат край мен,

като забързани автомобили,

натрапват своя си рефрен

да вярвам в конските им сили.

 

Да чувам шумния им глас

и да забравя за небето.

Да не мечтая нито час

със трепетите на детето.

 

От натежалия им шум,

Словата Твои ме спасяват.

Думите Ти за душата са парфюм.

Душата, думите Ти напояват.

 

Говорят за велик народ,

наречен с Божието име.

Народ със истински живот,

той силен е, непобедим е.

 

Евреи и езичници събрал,

чрез жертвата на възкресения Христос.

Гласът им чист като кристал

е плод в небесния поднос.

 

Част съм аз от Божия народ,

красотата му принадлежи ми.

Каква е тайната и скрития му код –

вярата във Исус Непобедимия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...