Nov 3, 2023, 10:38 AM

Принадлежност

  Poetry
429 0 0

Гласове фучат край мен,

като забързани автомобили,

натрапват своя си рефрен

да вярвам в конските им сили.

 

Да чувам шумния им глас

и да забравя за небето.

Да не мечтая нито час

със трепетите на детето.

 

От натежалия им шум,

Словата Твои ме спасяват.

Думите Ти за душата са парфюм.

Душата, думите Ти напояват.

 

Говорят за велик народ,

наречен с Божието име.

Народ със истински живот,

той силен е, непобедим е.

 

Евреи и езичници събрал,

чрез жертвата на възкресения Христос.

Гласът им чист като кристал

е плод в небесния поднос.

 

Част съм аз от Божия народ,

красотата му принадлежи ми.

Каква е тайната и скрития му код –

вярата във Исус Непобедимия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...