Принос 17

Всичко ми даваш, Господи! От нищо не Си ме лишил! Дал Си ми утрото, та като стана от сън с птиците да Те възпея. Дал Си ми изгрева, да се отворят очите ми и да Те прославя, че и този ден Си добавил към живота ми. Дал Си ми светлината на слънцето, за да почувствам, че светлината е битието на сърцето ми. Дал Си ми деня, за да мога да уча душата си на добродетелите, които за мен си предназначил. Дал Си ми залеза, за да не забравя за приближаващия край на плътта ми и да се покая за всичко, в което съм я предпочела пред светостта на душата. Дал Си ми нощта, за да размисля за вечността на страшната тъмнина, в която не искам да живея. Всичко ми даваш, Господи! От нищо не Си ме лишил! Благодаря Ти, Господи за Твоята милост! Ще славя Господа през всички дни на живота си!