May 24, 2020, 10:08 PM

Принос 17

  Poetry » Other
600 1 0

Всичко ми даваш, Господи! От нищо не Си ме лишил! Дал Си ми утрото, та като стана от сън с птиците да Те възпея. Дал Си ми изгрева, да се отворят очите ми и да Те прославя, че и този ден Си добавил към живота ми. Дал Си ми светлината на слънцето, за да почувствам, че светлината е битието на сърцето ми. Дал Си ми деня, за да мога да уча душата си на добродетелите, които за мен си предназначил. Дал Си ми залеза, за да не забравя за приближаващия край на плътта ми и да се покая за всичко, в което съм я предпочела пред светостта на душата. Дал Си ми нощта, за да размисля за вечността на страшната тъмнина, в която не искам да живея. Всичко ми даваш, Господи! От нищо не Си ме лишил! Благодаря Ти, Господи за Твоята милост! Ще славя Господа през всички дни на живота си!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Boyana All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...