Припомни ми, припомни ми

как диханието може да трепти.

Отново към живота върни ме.

Живот, чийто смисъл беше ти.

Безумието дето се започва,

когато очите нейде са съзрели.

В мига нозете губят почва.

Пеперуди в стомаха затрептели.

Става фон целият околен свят

на вселената от двама души,

които могат дори да полетят,

когато в сърцата си се вслушат.

Изгубват се във време спряло.

Събрани те създават любовта.

Съвършенството на едно цяло,

с безгранична сила за света.

И разтворят се един в друг,

вплели мечти, болка, любов.

Вървящи по своя общ път

едновременно вечен и нов.

Начинът, по който се докосват,

е нещо, което не ще се промени.

Изначална отдаденост носят,

слети са техните души и съдби.

Да се чувстват в сияние живи

само споделили живота си могат.

Че заедно са истински щастливи,

се наказва от участ жестока.

Толкова щастие не е позволено,

не е даден рай на земята,

затова ще бъдат разделяни,

когато сливат се магнитни обятия.

Ще изтръпват пръстите накрая,

буца в гърлото ще натежава.

Как нищо не свършва знаят...

Кръговрат дели и приближава...