Припомни ми
Припомни ми, припомни ми
как диханието може да трепти.
Отново към живота върни ме.
Живот, чийто смисъл беше ти.
Безумието дето се започва,
когато очите нейде са съзрели.
В мига нозете губят почва.
Пеперуди в стомаха затрептели.
Става фон целият околен свят
на вселената от двама души,
които могат дори да полетят,
когато в сърцата си се вслушат.
Изгубват се във време спряло.
Събрани те създават любовта.
Съвършенството на едно цяло,
с безгранична сила за света.
И разтворят се един в друг,
вплели мечти, болка, любов.
Вървящи по своя общ път
едновременно вечен и нов.
Начинът, по който се докосват,
е нещо, което не ще се промени.
Изначална отдаденост носят,
слети са техните души и съдби.
Да се чувстват в сияние живи
само споделили живота си могат.
Че заедно са истински щастливи,
се наказва от участ жестока.
Толкова щастие не е позволено,
не е даден рай на земята,
затова ще бъдат разделяни,
когато сливат се магнитни обятия.
Ще изтръпват пръстите накрая,
буца в гърлото ще натежава.
Как нищо не свършва знаят...
Кръговрат дели и приближава...
© Даниела All rights reserved.
Радвам се, че се е докоснало до нещо в теб...
