11 ene 2008, 23:35

Припомних си 

  Poesía » Otra
951 0 17

Декемврийска  вечер...

в гъстата  гора...
До мен се  доближи  една  кошута... -
уплашена  от  изстрелите  бързи,
тя - толкова  невинна,
зъзнеща,


да  ме  погледне...
престраши  се...


В  ръцете  ми трепереше...


Накрая...
 
се отпусна
и положила  глава  на скута ми -
заспа...

Какво... я  вдъхнови  -  във  мен?!
От нея  - аз, самият   -  вдъхнових се - до живот...


И 
Музиката  тя  успя - с дихание - да  прочете -

това, което  си  припомних...
Аз, всъщност,  съм -

най-бързият  елен -


със  златното  звънче...

© Кирил Бачев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??