Припомних си
Декемврийска вечер...
в гъстата гора...
До мен се доближи една кошута... -
уплашена от изстрелите бързи,
тя - толкова невинна,
зъзнеща,
да ме погледне...
престраши се...
В ръцете ми трепереше...
Накрая...
се отпусна
и положила глава на скута ми -
заспа...
Какво... я вдъхнови - във мен?!
От нея - аз, самият - вдъхнових се - до живот...
И
Музиката тя успя - с дихание - да прочете -
това, което си припомних...
Аз, всъщност, съм -
най-бързият елен -
със златното звънче...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Бачев Всички права запазени
и златно звънче си имаш!
