Jan 11, 2008, 11:35 PM

Припомних си

  Poetry » Other
1.3K 0 17

Декемврийска  вечер...

в гъстата  гора...
До мен се  доближи  една  кошута... -
уплашена  от  изстрелите  бързи,
тя - толкова  невинна,
зъзнеща,


да  ме  погледне...
престраши  се...


В  ръцете  ми трепереше...


Накрая...
 
се отпусна
и положила  глава  на скута ми -
заспа...

Какво... я  вдъхнови  -  във  мен?!
От нея  - аз, самият   -  вдъхнових се - до живот...


И 
Музиката  тя  успя - с дихание - да  прочете -

това, което  си  припомних...
Аз, всъщност,  съм -

най-бързият  елен -


със  златното  звънче...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Бачев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...