Jan 11, 2008, 11:35 PM

Припомних си

  Poetry » Other
1.3K 0 17

Декемврийска  вечер...

в гъстата  гора...
До мен се  доближи  една  кошута... -
уплашена  от  изстрелите  бързи,
тя - толкова  невинна,
зъзнеща,


да  ме  погледне...
престраши  се...


В  ръцете  ми трепереше...


Накрая...
 
се отпусна
и положила  глава  на скута ми -
заспа...

Какво... я  вдъхнови  -  във  мен?!
От нея  - аз, самият   -  вдъхнових се - до живот...


И 
Музиката  тя  успя - с дихание - да  прочете -

това, което  си  припомних...
Аз, всъщност,  съм -

най-бързият  елен -


със  златното  звънче...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Бачев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...