15 mar 2019, 10:38  

Припознах се

1.5K 2 0

Очите ми очите ти познаха

В град с безизразни лица

Бяха някак вечно тъжни

Кой извзе им яркостта

 

Ръцете ми ръцете ти познаха

В свят с безброй тела

Бяха някак вечно свити

Кой изтръгна щедростта

 

Сърцето ми сърцето ти позна

А можеше нима да го подмине

Че някак вечно мрачно бе, изпълнено с тъга

Някой вече бе погубил любовта

 

Кой успя от тебе да направи

Най-красива и щастливата жена

После върху тебе да стовари

Тежкия урок на любовната цена

 

Прости, че късно те намерих

Прости, че ужасно закъснях

Прости, че даже те довърших

И след мен не вярваш в любовта

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела ДЕ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...