Mar 15, 2019, 10:38 AM  

Припознах се

  Poetry » Love
1.5K 2 0

Очите ми очите ти познаха

В град с безизразни лица

Бяха някак вечно тъжни

Кой извзе им яркостта

 

Ръцете ми ръцете ти познаха

В свят с безброй тела

Бяха някак вечно свити

Кой изтръгна щедростта

 

Сърцето ми сърцето ти позна

А можеше нима да го подмине

Че някак вечно мрачно бе, изпълнено с тъга

Някой вече бе погубил любовта

 

Кой успя от тебе да направи

Най-красива и щастливата жена

После върху тебе да стовари

Тежкия урок на любовната цена

 

Прости, че късно те намерих

Прости, че ужасно закъснях

Прости, че даже те довърших

И след мен не вярваш в любовта

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела ДЕ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...