15 мар. 2019 г., 10:38  

Припознах се

1.5K 2 0

Очите ми очите ти познаха

В град с безизразни лица

Бяха някак вечно тъжни

Кой извзе им яркостта

 

Ръцете ми ръцете ти познаха

В свят с безброй тела

Бяха някак вечно свити

Кой изтръгна щедростта

 

Сърцето ми сърцето ти позна

А можеше нима да го подмине

Че някак вечно мрачно бе, изпълнено с тъга

Някой вече бе погубил любовта

 

Кой успя от тебе да направи

Най-красива и щастливата жена

После върху тебе да стовари

Тежкия урок на любовната цена

 

Прости, че късно те намерих

Прости, че ужасно закъснях

Прости, че даже те довърших

И след мен не вярваш в любовта

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела ДЕ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....