МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
32 1.2K
23 jun 2023, 6:00  

Прислушай се

880 2 8

Отеква топлината ми край тебе.

Чудовища, оплетени в косите си,

и страхове, замахващи с косите си,

тълкуват грешно твоя древен жребий.

 

Един измамен ход – и непотребен,

мъдрец наивен, бездната наситил си.

Изригва дъното в мъгли росите си,           

тресавищата стават мост и хребет.          

 

Ела и докосни ме – без съмнения!

Чувствителното знание сърдечно,

анатеми отхвърлило за грях,

 

компас е безпогрешен за родения

Адам  – с клеймото на богочовечност.

Търпението за съдба избрах!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    Благодаря, Наде!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Много е хубаво, Миме! Много!
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    Благодаря!
  • Dendu89 (Деница Гарелова)
    Dendu89 (Деница Гарелова)
    Хубаво е!
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    Благодаря, Майсторе, че си чел толкова внимателно 😃 Съседните омоними са опит за усложняване на задачата. По-трудно е да не звучат неестествено или като тавтологична рима. Много интересни експерименти в линка! А аз си мислех, че съм открила топлата вода 😒: https://otkrovenia.com/bg/stihove/stypki-21. Истината е, че не съм чела много от произведенията, публикувани преди встъпването ми в сайта, това е един от случаите. Благодаря, че ми го показа. Моето стихотворение е написано по времето, когато си опреснявах знанията по поетика. Като си чета сега коментара, явно съм била ядосана от нещо. Хубаво е, че тези коментари остават, нещо като машина на времето са 😃 Сега гледам по-философски на нещата. Мисля, че живеем в невероятно за развитието на литературата време, благодарение на достъпността на всичко, която ни осигуряват технологиите, включително и творчеството. Създаваме нови казуси и ги решаваме мимоходом, а това наистина е вълнуващо, макар че невинаги го осъзнаваме.

Сън на слепец 🇧🇬

От памтивека зная, че те няма –
часовникът е мярка за безвремие.
Изострени стрелки, с тревога кремъчна,
тиктакат по вратата на съня ми.
Едва усещам. Глуха съм и няма. ...
FFortuna (Петя Павлова)
FFortuna
Poesía » Verso acróstico, Formas fijas
3K 13 20

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0