МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
23.06.2023 г., 6:00 ч.  

Прислушай се 

  Поезия » Акростихове, Строги форми, Друга
425 2 8

Отеква топлината ми край тебе.

Чудовища, оплетени в косите си,

и страхове, замахващи с косите си,

тълкуват грешно твоя древен жребий.

 

Един измамен ход – и непотребен,

мъдрец наивен, бездната наситил си.

Изригва дъното в мъгли росите си,           

тресавищата стават мост и хребет.          

 

Ела и докосни ме – без съмнения!

Чувствителното знание сърдечно,

анатеми отхвърлило за грях,

 

компас е безпогрешен за родения

Адам  – с клеймото на богочовечност.

Търпението за съдба избрах!

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Сън на слепец
FFortuna (Петя Павлова) FFortuna
Поезия » Акростихове, Строги форми
От памтивека зная, че те няма –
часовникът е мярка за безвремие.
Изострени стрелки, с тревога кремъчна,
тиктакат по вратата на съня ми.
Едва усещам. Глуха съм и няма. ...
  2460  13  20 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Наде!
  • Много е хубаво, Миме! Много!
  • Благодаря!
  • Хубаво е!
  • Благодаря, Майсторе, че си чел толкова внимателно 😃 Съседните омоними са опит за усложняване на задачата. По-трудно е да не звучат неестествено или като тавтологична рима. Много интересни експерименти в линка! А аз си мислех, че съм открила топлата вода 😒: https://otkrovenia.com/bg/stihove/stypki-21. Истината е, че не съм чела много от произведенията, публикувани преди встъпването ми в сайта, това е един от случаите. Благодаря, че ми го показа. Моето стихотворение е написано по времето, когато си опреснявах знанията по поетика. Като си чета сега коментара, явно съм била ядосана от нещо. Хубаво е, че тези коментари остават, нещо като машина на времето са 😃 Сега гледам по-философски на нещата. Мисля, че живеем в невероятно за развитието на литературата време, благодарение на достъпността на всичко, която ни осигуряват технологиите, включително и творчеството. Създаваме нови казуси и ги решаваме мимоходом, а това наистина е вълнуващо, макар че невинаги го осъзнаваме.
  • Както при репродукция на картина, копието хем е твое, хем си остава реплика. Тук е копирана формата. Постигнато е техническо завоевание с пресъздаването на нейните атрибути. Даже вида на римите е същият и са в същата последователност. Самите рими са други. Щеше да е буриме иначе. Даже омонимията е пресъздадена, макар и на друга позиция. Първосигнално я помислих за товтологична рима. Съдържанието е друго. Не преразказва свързаната творба.
    "Изригва дъното в мъгли росите си,
    тресавищата стават мост и хребет."
    Подобна метаморфоза би била възможна при 12-а ст. по Рихтер.
    Чудовища, страхове, плашещи трансформации. Апокалипсис или (пре)сътворение. Сякаш си компресирала Откровението на Йоан.
    Ето нещо за любителите на техническата гимнастика. Но не подхождайте с нагласата че е лишено от смисъл. Напротив. Има си предварително поставена идея, следвана последователно, макар и нееднотипно.
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/den-i-nosht-9
  • Благодаря ти, Миме, твоите думи са балсам за душата ми 😃 Знаеш, че експериментирам с разнообразни форми и тази беше предизвикателство за мен, защото е доста сложна. Стихотворението на Петя наистина е образец. Аз също не харесвам много сонетите, тези тристишия накрая ми изглеждат винаги малко като залепени. Всяка смяна на римната схема или вида на строфите в рамките на едно стихотворение изисква виртуозност и особен усет. Тук го имаше и аз се постарах да бъда на ниво. Наистина предпочитам стихотворения, в които, освен споделяне и описване на емоции, се разказва и някаква история, но това въобще не е задължително условие, само споделям пристрастията си 😃
  • Чудесно ти се е получило, Мими! Много наситено с образи, но в никакъв случай не самоцелно. Акростихът е само едно украшение на цялото произведение и говори за твоята творческса ювелирност! Такова търсене на най-точната дума открих и в заглавието: не послушай, а прислушай се! Поднасям ти искрени поздравления!👍💖
Предложения
: ??:??