Прислушай се
Отеква топлината ми край тебе.
Чудовища, оплетени в косите си,
и страхове, замахващи с косите си,
тълкуват грешно твоя древен жребий.
Един измамен ход – и непотребен,
мъдрец наивен, бездната наситил си.
Изригва дъното в мъгли росите си,
тресавищата стават мост и хребет.
Ела и докосни ме – без съмнения!
Чувствителното знание сърдечно,
анатеми отхвърлило за грях,
компас е безпогрешен за родения
Адам – с клеймото на богочовечност.
Търпението за съдба избрах!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
