Jun 23, 2023, 6:00 AM  

Прислушай се

875 2 8

Отеква топлината ми край тебе.

Чудовища, оплетени в косите си,

и страхове, замахващи с косите си,

тълкуват грешно твоя древен жребий.

 

Един измамен ход – и непотребен,

мъдрец наивен, бездната наситил си.

Изригва дъното в мъгли росите си,           

тресавищата стават мост и хребет.          

 

Ела и докосни ме – без съмнения!

Чувствителното знание сърдечно,

анатеми отхвърлило за грях,

 

компас е безпогрешен за родения

Адам  – с клеймото на богочовечност.

Търпението за съдба избрах!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Наде!
  • Много е хубаво, Миме! Много!
  • Благодаря!
  • Хубаво е!
  • Благодаря, Майсторе, че си чел толкова внимателно 😃 Съседните омоними са опит за усложняване на задачата. По-трудно е да не звучат неестествено или като тавтологична рима. Много интересни експерименти в линка! А аз си мислех, че съм открила топлата вода 😒: https://otkrovenia.com/bg/stihove/stypki-21. Истината е, че не съм чела много от произведенията, публикувани преди встъпването ми в сайта, това е един от случаите. Благодаря, че ми го показа. Моето стихотворение е написано по времето, когато си опреснявах знанията по поетика. Като си чета сега коментара, явно съм била ядосана от нещо. Хубаво е, че тези коментари остават, нещо като машина на времето са 😃 Сега гледам по-философски на нещата. Мисля, че живеем в невероятно за развитието на литературата време, благодарение на достъпността на всичко, която ни осигуряват технологиите, включително и творчеството. Създаваме нови казуси и ги решаваме мимоходом, а това наистина е вълнуващо, макар че невинаги го осъзнаваме.

Сън на слепец 🇧🇬

От памтивека зная, че те няма –
часовникът е мярка за безвремие.
Изострени стрелки, с тревога кремъчна,
тиктакат по вратата на съня ми.
Едва усещам. Глуха съм и няма. ...
3K 13 20

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....