15 abr 2015, 0:33

Пристан тих 

  Poesía » Otra
481 0 7
Аз дните - идващи, като костилки,
разчупвам зарад ядката във тях
и ги изпращам всичките с горчилки,
които във душата си посях.
Със облекчение ги тях зачерквам
във календара вече остарял.
И все така за себе си се черквам
на бряг самотен - в жега прегорял.
Но продължавам тихо в тъмнината
да съм спасение за някой друг,
когато се задъхва във мъглата
и негов пристан да му бъда тук.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??