koli4a (Никола Апостолов) koli4a (Никола Апостолов)
21 1.4K
15 abr 2015, 0:33

Пристан тих

  Poesía » Otra
593 0 7

Аз дните - идващи, като костилки,

разчупвам зарад ядката във тях

и ги изпращам всичките с горчилки,

които във душата си посях.

 

Със облекчение ги тях зачерквам

във календара вече остарял.

И все така за себе си се черквам

на бряг самотен - в жега прегорял.

 

Но продължавам тихо в тъмнината

да съм спасение за някой друг,

когато се задъхва във мъглата

и негов пристан да му бъда тук.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • M1234567891 (Миночка Митева)
    M1234567891 (Миночка Митева)
    Хубаво е,че все още сме нужни някому.Много красиво стихотворение,малко тъжно ми стана,но пък има и надежда,която крепи поредните дни!Поздрави!
  • Бояна (Бояна Костова)
    Бояна (Бояна Костова)
    Всеки има нужда от своя пристан, на който да поседне, сподели и зареди с нови сили.
    Прекланям се пред всеки дал спасение на някой друг!
  • koli4a (Никола Апостолов)
    koli4a (Никола Апостолов)
    Благодаря, Приятели, за вниманието, коментарите и за оценките!
    Трогнат съм от подкрепата Ви!Бъдете и пишете и аз да се радвам на вашите стихове!Поздрави от мен и хубав ден!
  • Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Хубаво е човек да има такъв пристан, да поседне и получи сили! Харесах!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    "Но продължавам тихо в тъмнината
    да съм спасение за някой друг,
    когато се задъхва във мъглата
    и негов пристан да му бъда тук."

    Финал-поанта! Какво по-хубаво от това...?

    Чудесен стих, Никола! Поздравявам те за него!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0