Пристан тих
Аз дните - идващи, като костилки,
разчупвам зарад ядката във тях
и ги изпращам всичките с горчилки,
които във душата си посях.
Със облекчение ги тях зачерквам
във календара вече остарял.
И все така за себе си се черквам
на бряг самотен - в жега прегорял.
Но продължавам тихо в тъмнината
да съм спасение за някой друг,
когато се задъхва във мъглата
и негов пристан да му бъда тук.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
