koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
15.04.2015 г., 0:33 ч.

Пристан тих 

  Поезия » Друга
437 0 7

Аз дните - идващи, като костилки,

разчупвам зарад ядката във тях

и ги изпращам всичките с горчилки,

които във душата си посях.

 

Със облекчение ги тях зачерквам

във календара вече остарял.

И все така за себе си се черквам

на бряг самотен - в жега прегорял.

 

Но продължавам тихо в тъмнината

да съм спасение за някой друг,

когато се задъхва във мъглата

и негов пристан да му бъда тук.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е,че все още сме нужни някому.Много красиво стихотворение,малко тъжно ми стана,но пък има и надежда,която крепи поредните дни!Поздрави!
  • Всеки има нужда от своя пристан, на който да поседне, сподели и зареди с нови сили.
    Прекланям се пред всеки дал спасение на някой друг!
  • Благодаря, Приятели, за вниманието, коментарите и за оценките!
    Трогнат съм от подкрепата Ви!Бъдете и пишете и аз да се радвам на вашите стихове!Поздрави от мен и хубав ден!
  • Хубаво е човек да има такъв пристан, да поседне и получи сили! Харесах!
  • "Но продължавам тихо в тъмнината
    да съм спасение за някой друг,
    когато се задъхва във мъглата
    и негов пристан да му бъда тук."

    Финал-поанта! Какво по-хубаво от това...?

    Чудесен стих, Никола! Поздравявам те за него!
  • Много харесах! Поздравление!
  • Ще запомня този стих с находката "ядките на дните".
    Привет, Ники!
Предложения
: ??:??