koli4a (Никола Апостолов) koli4a (Никола Апостолов)
21 1.4K
Apr 15, 2015, 12:33 AM

Пристан тих

  Poetry » Other
589 0 7

Аз дните - идващи, като костилки,

разчупвам зарад ядката във тях

и ги изпращам всичките с горчилки,

които във душата си посях.

 

Със облекчение ги тях зачерквам

във календара вече остарял.

И все така за себе си се черквам

на бряг самотен - в жега прегорял.

 

Но продължавам тихо в тъмнината

да съм спасение за някой друг,

когато се задъхва във мъглата

и негов пристан да му бъда тук.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • M1234567891 (Миночка Митева)
    M1234567891 (Миночка Митева)
    Хубаво е,че все още сме нужни някому.Много красиво стихотворение,малко тъжно ми стана,но пък има и надежда,която крепи поредните дни!Поздрави!
  • Бояна (Бояна Костова)
    Бояна (Бояна Костова)
    Всеки има нужда от своя пристан, на който да поседне, сподели и зареди с нови сили.
    Прекланям се пред всеки дал спасение на някой друг!
  • koli4a (Никола Апостолов)
    koli4a (Никола Апостолов)
    Благодаря, Приятели, за вниманието, коментарите и за оценките!
    Трогнат съм от подкрепата Ви!Бъдете и пишете и аз да се радвам на вашите стихове!Поздрави от мен и хубав ден!
  • Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Хубаво е човек да има такъв пристан, да поседне и получи сили! Харесах!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    "Но продължавам тихо в тъмнината
    да съм спасение за някой друг,
    когато се задъхва във мъглата
    и негов пристан да му бъда тук."

    Финал-поанта! Какво по-хубаво от това...?

    Чудесен стих, Никола! Поздравявам те за него!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0