20 oct 2006, 0:05

Пристан за двама

  Poesía
1.2K 0 12

От многото предлагани приятелства
оставах винаги със мъничко вина.
Очаквах и таях в себе си надеждата
да срещна точно теб,когото да даря


с останалата нежност в душата си.
Оковите на миналото ще строша,
с криле на любовта ще те издигна
и огъня в сърцата ни ще съживя.


Аз зная-ти също като мен жадуваш
във пристан тих и нов да бъдещ приютен,
където да почувстваш с мен стабилност
и да избягаш от вихъра на скоростния ден.


Сред излишествата на деня и многото пороци,
сред гняв,омраза,завист и тъга,от бурята
в моето обичащо сърце-пристанище
с любов и много нежност ще те подслоня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • прекрасно написано!дано този който е до теб го заслужава.поздрави от мен мила Петя!
  • Чудесни стихове!Всеки има нужда от такова пристанище, където да почине сред много любов.Поздравления, Романтична душа!
  • Хубав стих Петинка! Благодаря!
  • Чудесни са днешните ти стихове, Петя!!! Поздрави отново и за трите!!!
  • Поздравления, Петинка!
    Прегръщам те за този стих!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...