20 окт. 2006 г., 00:05

Пристан за двама

1.2K 0 12

От многото предлагани приятелства
оставах винаги със мъничко вина.
Очаквах и таях в себе си надеждата
да срещна точно теб,когото да даря


с останалата нежност в душата си.
Оковите на миналото ще строша,
с криле на любовта ще те издигна
и огъня в сърцата ни ще съживя.


Аз зная-ти също като мен жадуваш
във пристан тих и нов да бъдещ приютен,
където да почувстваш с мен стабилност
и да избягаш от вихъра на скоростния ден.


Сред излишествата на деня и многото пороци,
сред гняв,омраза,завист и тъга,от бурята
в моето обичащо сърце-пристанище
с любов и много нежност ще те подслоня.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • прекрасно написано!дано този който е до теб го заслужава.поздрави от мен мила Петя!
  • Чудесни стихове!Всеки има нужда от такова пристанище, където да почине сред много любов.Поздравления, Романтична душа!
  • Хубав стих Петинка! Благодаря!
  • Чудесни са днешните ти стихове, Петя!!! Поздрави отново и за трите!!!
  • Поздравления, Петинка!
    Прегръщам те за този стих!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...