Oct 20, 2006, 12:05 AM

Пристан за двама

  Poetry
1.2K 0 12

От многото предлагани приятелства
оставах винаги със мъничко вина.
Очаквах и таях в себе си надеждата
да срещна точно теб,когото да даря


с останалата нежност в душата си.
Оковите на миналото ще строша,
с криле на любовта ще те издигна
и огъня в сърцата ни ще съживя.


Аз зная-ти също като мен жадуваш
във пристан тих и нов да бъдещ приютен,
където да почувстваш с мен стабилност
и да избягаш от вихъра на скоростния ден.


Сред излишествата на деня и многото пороци,
сред гняв,омраза,завист и тъга,от бурята
в моето обичащо сърце-пристанище
с любов и много нежност ще те подслоня.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

  • прекрасно написано!дано този който е до теб го заслужава.поздрави от мен мила Петя!
  • Чудесни стихове!Всеки има нужда от такова пристанище, където да почине сред много любов.Поздравления, Романтична душа!
  • Хубав стих Петинка! Благодаря!
  • Чудесни са днешните ти стихове, Петя!!! Поздрави отново и за трите!!!
  • Поздравления, Петинка!
    Прегръщам те за този стих!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...