18 ene 2008, 8:27

Пристанище

719 0 4
Пристанище

Отнесено от прилива послание,
във бутилка, както е прието.
Донесе тя далечното желание,
от пристанището ми отнето.

Бях далеч, от морето пак отвлечен
и забравих аз началната посока.
Дочувах все един и същ далечен
зов и далечината стори ми се пак жестока.

И бурите, и тежки вълноломи
крадяха моята увереност.
Виждах кораби – фантоми
и на лодката ми нейната незащитеност.

Във морето необятно има много брегове,
на които акостирам с моята лодка.
Но винаги все твоето пристанище зове,
да се завърне тя при теб,
да спусне уморената си котва.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Християн Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, стиха ти е много хубав, по определено иска да се пипне още!
    Дерзай и успех!
  • Хареса ми атмосферата!Поработи върху ритъма!Можеш!
  • Много оригинално, Християн, браво!
  • Прекрасно...човек има своето пристанище...
    много ми хареса и финалът е приказен...
    Браво, Християн, пишеш все по хубаво.
    с обич.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...