18.01.2008 г., 8:27

Пристанище

718 0 4
Пристанище

Отнесено от прилива послание,
във бутилка, както е прието.
Донесе тя далечното желание,
от пристанището ми отнето.

Бях далеч, от морето пак отвлечен
и забравих аз началната посока.
Дочувах все един и същ далечен
зов и далечината стори ми се пак жестока.

И бурите, и тежки вълноломи
крадяха моята увереност.
Виждах кораби – фантоми
и на лодката ми нейната незащитеност.

Във морето необятно има много брегове,
на които акостирам с моята лодка.
Но винаги все твоето пристанище зове,
да се завърне тя при теб,
да спусне уморената си котва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Християн Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, стиха ти е много хубав, по определено иска да се пипне още!
    Дерзай и успех!
  • Хареса ми атмосферата!Поработи върху ритъма!Можеш!
  • Много оригинално, Християн, браво!
  • Прекрасно...човек има своето пристанище...
    много ми хареса и финалът е приказен...
    Браво, Християн, пишеш все по хубаво.
    с обич.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....