18.01.2008 г., 8:27

Пристанище

716 0 4
Пристанище

Отнесено от прилива послание,
във бутилка, както е прието.
Донесе тя далечното желание,
от пристанището ми отнето.

Бях далеч, от морето пак отвлечен
и забравих аз началната посока.
Дочувах все един и същ далечен
зов и далечината стори ми се пак жестока.

И бурите, и тежки вълноломи
крадяха моята увереност.
Виждах кораби – фантоми
и на лодката ми нейната незащитеност.

Във морето необятно има много брегове,
на които акостирам с моята лодка.
Но винаги все твоето пристанище зове,
да се завърне тя при теб,
да спусне уморената си котва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Християн Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, стиха ти е много хубав, по определено иска да се пипне още!
    Дерзай и успех!
  • Хареса ми атмосферата!Поработи върху ритъма!Можеш!
  • Много оригинално, Християн, браво!
  • Прекрасно...човек има своето пристанище...
    много ми хареса и финалът е приказен...
    Браво, Християн, пишеш все по хубаво.
    с обич.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...