Jan 18, 2008, 8:27 AM

Пристанище 

  Poetry » Love
551 0 4
Пристанище

Отнесено от прилива послание,
във бутилка, както е прието.
Донесе тя далечното желание,
от пристанището ми отнето.

Бях далеч, от морето пак отвлечен
и забравих аз началната посока.
Дочувах все един и същ далечен
зов и далечината стори ми се пак жестока.

И бурите, и тежки вълноломи
крадяха моята увереност.
Виждах кораби – фантоми
и на лодката ми нейната незащитеност.

Във морето необятно има много брегове,
на които акостирам с моята лодка.
Но винаги все твоето пристанище зове,
да се завърне тя при теб,
да спусне уморената си котва.

© Християн All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да, стиха ти е много хубав, по определено иска да се пипне още!
    Дерзай и успех!
  • Хареса ми атмосферата!Поработи върху ритъма!Можеш!
  • Много оригинално, Християн, браво!
  • Прекрасно...човек има своето пристанище...
    много ми хареса и финалът е приказен...
    Браво, Християн, пишеш все по хубаво.
    с обич.
Random works
: ??:??