18 янв. 2008 г., 08:27
Пристанище
Пристанище
Отнесено от прилива послание,
във бутилка, както е прието.
Донесе тя далечното желание,
от пристанището ми отнето.
Бях далеч, от морето пак отвлечен
и забравих аз началната посока.
Дочувах все един и същ далечен
зов и далечината стори ми се пак жестока.
И бурите, и тежки вълноломи
крадяха моята увереност.
Виждах кораби – фантоми
и на лодката ми нейната незащитеност.
Във морето необятно има много брегове,
на които акостирам с моята лодка.
Но винаги все твоето пристанище зове,
да се завърне тя при теб,
да спусне уморената си котва.
Отнесено от прилива послание,
във бутилка, както е прието.
Донесе тя далечното желание,
от пристанището ми отнето.
Бях далеч, от морето пак отвлечен
и забравих аз началната посока.
Дочувах все един и същ далечен
зов и далечината стори ми се пак жестока.
И бурите, и тежки вълноломи
крадяха моята увереност.
Виждах кораби – фантоми
и на лодката ми нейната незащитеност.
Във морето необятно има много брегове,
на които акостирам с моята лодка.
Но винаги все твоето пристанище зове,
да се завърне тя при теб,
да спусне уморената си котва.
© Християн Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Хареса ми атмосферата!Поработи върху ритъма!Можеш!
-
Много оригинално, Християн, браво!
-
Прекрасно...човек има своето пристанище...
много ми хареса и финалът е приказен...
Браво, Християн, пишеш все по хубаво.
с обич.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Дерзай и успех!