27 ene 2010, 12:56

Присъда

  Poesía
632 0 1

Полудели пеперуди в полунощ

търсят пагубната светлина.

Но тя разказва им за любовта

и как ранява всеки във целта.

 

И кой щастлив е, и кой измъчен,

оплел се в мрежите на таз омая.

Как губи себе си и гордостта,

предавала ги в тежки времена.

 

Но въпреки жестоките последствия,

стремим се всички към това.

Не се живее сам и в тишина,

защото сме създания човешки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Не се живее сам и в тишина"
    Крилете са устройства за летене
    Посоката- към всяка светлина
    Икар е опит споделен в учебника...

    Добър опит!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...