27.01.2010 г., 12:56

Присъда

630 0 1

Полудели пеперуди в полунощ

търсят пагубната светлина.

Но тя разказва им за любовта

и как ранява всеки във целта.

 

И кой щастлив е, и кой измъчен,

оплел се в мрежите на таз омая.

Как губи себе си и гордостта,

предавала ги в тежки времена.

 

Но въпреки жестоките последствия,

стремим се всички към това.

Не се живее сам и в тишина,

защото сме създания човешки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Не се живее сам и в тишина"
    Крилете са устройства за летене
    Посоката- към всяка светлина
    Икар е опит споделен в учебника...

    Добър опит!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...